Откровено
Не зная още колко ми остава!
Ден ли, месец, или пък година!
Но бавно, бавно краят приближава
и той едва ли мене ще отмине!
Не съжалявам! Бях бохем. Така е.
През пръстите животът се изниза.
Лудувах, пиех, любех и това е
за оттатък входната ми виза!
Страдах, и обичах, и копнеех,
и болката във себе си стаявах.
Достатъчно ми беше, че живеех!
От себе си на другите раздавах !
Когато всичко се приключи зная:
ще бъда сам в студа и тъмнината.
Дано пък да ме приютят във Рая!
А може в Ада де гори душата?
Къде ли ще отида Господ знае?
Бохемството щом свърши на Земята
душата ми едва ли ще се мае?
Ще е свободна горе, в небесата!
Облаците с вятъра ще гони.
Ще танцува със дъжда в полята.
Сутрин капчици роса ще рони
и със тях ще буди тя цветята!
11.04.2021 г.
© Георги Иванов Всички права запазени