24.04.2021 г., 22:13

Откровено

657 1 1

 

Откровено

 

Не зная още колко ми остава!

Ден ли, месец, или пък година!

Но бавно, бавно краят приближава

и той едва ли мене ще отмине!

 

Не съжалявам! Бях бохем. Така е.

През пръстите животът се изниза.

Лудувах, пиех, любех и това е

за оттатък входната ми виза!

 

Страдах, и обичах, и копнеех,

и болката във себе си стаявах.

Достатъчно ми беше, че живеех!

От себе си на другите раздавах !

 

Когато всичко се приключи зная:

ще бъда сам в студа и тъмнината.

Дано пък да ме приютят във Рая!

А може в Ада де гори душата?

 

Къде ли ще отида Господ знае?

Бохемството щом свърши на Земята

душата ми едва ли ще се мае?

Ще е свободна горе, в небесата!

 

Облаците с вятъра ще гони.

Ще танцува със дъжда в полята.

Сутрин капчици роса ще рони

и със тях ще буди тя цветята!

 

 

11.04.2021 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Моите мисли в мъжки род. Докосна ме Вашето стихотворение. Благодаря!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...