Apr 24, 2021, 10:13 PM

Откровено

  Poetry » Civic
650 1 1

 

Откровено

 

Не зная още колко ми остава!

Ден ли, месец, или пък година!

Но бавно, бавно краят приближава

и той едва ли мене ще отмине!

 

Не съжалявам! Бях бохем. Така е.

През пръстите животът се изниза.

Лудувах, пиех, любех и това е

за оттатък входната ми виза!

 

Страдах, и обичах, и копнеех,

и болката във себе си стаявах.

Достатъчно ми беше, че живеех!

От себе си на другите раздавах !

 

Когато всичко се приключи зная:

ще бъда сам в студа и тъмнината.

Дано пък да ме приютят във Рая!

А може в Ада де гори душата?

 

Къде ли ще отида Господ знае?

Бохемството щом свърши на Земята

душата ми едва ли ще се мае?

Ще е свободна горе, в небесата!

 

Облаците с вятъра ще гони.

Ще танцува със дъжда в полята.

Сутрин капчици роса ще рони

и със тях ще буди тя цветята!

 

 

11.04.2021 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Моите мисли в мъжки род. Докосна ме Вашето стихотворение. Благодаря!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...