alkaltchev (Александър Калчев)
255 108
15 abr 2008, 8:35

Откровено  

  Poesía » Filosófica
906 0 20
 

Откровено

 

Така и не можах да остарея,

макар да съм прехвърлил петдесет.

Приятелите взеха да редеят

и някак обеднях на врагове.

 

Но никога не правих равносметка.

За мен бе глупост да отмервам сам,

 дали съм бил светец или пък грешник.

 Във кръчма ли се кръстех или в храм.

 

Не помъдрях. И философ не станах.

Не припечелих слава и пари.

Достигал съм до просешка тояга,

но тайно камък в пазвата не крих.

 

А се опитвах.. Господи, прости ми!

Не винаги съм спазвал правила.

Кълна се, че човек не съм убивал -

за деветте останали... мълча.

...

Сега дори не съм и любопитен -

дали ще ме накажеш или не.

Все още гледам хората в очите.

Това ми стига. Засега поне.  

 

 

© Александър Калчев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??