Откровено
Откровено
Така и не можах да остарея,
макар да съм прехвърлил петдесет.
Приятелите взеха да редеят
и някак обеднях на врагове.
Но никога не правих равносметка.
За мен бе глупост да отмервам сам,
дали съм бил светец или пък грешник.
Във кръчма ли се кръстех или в храм.
Не помъдрях. И философ не станах.
Не припечелих слава и пари.
Достигал съм до просешка тояга,
но тайно камък в пазвата не крих.
А се опитвах.. Господи, прости ми!
Не винаги съм спазвал правила.
Кълна се, че човек не съм убивал -
за деветте останали... мълча.
...
Сега дори не съм и любопитен -
дали ще ме накажеш или не.
Все още гледам хората в очите.
Това ми стига. Засега поне.
© Александър Калчев All rights reserved.
