eva_32 (Ева Корназова)
110 774
25 ago 2009, 0:10

Откровено 

  Poesía
1235 0 20

Понякога демон пирува с душата ми.

Къса от нея парче по парче.

Шепне ми сладостно, с думи омайва ме...

Дяволска паяжина в мене тъче.

 

Огън налива в кръвта ми изстинала.

Вплита се в мене – отровен бръшлян.

Иска сърцето ми. Взима ми силата.

Жадно поглъща, каквото му дам.

 

Но, разцепи ли утрото нощната мантия

и докосне лицето ми с лъч светлина,

той си тръгва. Но идва отново със залеза,

за да пие от слънцето в мойта душа.

© Ева Корназова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??