Откровено

Poetry

1.4K 0 20

Понякога демон пирува с душата ми.

Къса от нея парче по парче.

Шепне ми сладостно, с думи омайва ме...

Дяволска паяжина в мене тъче.

Огън налива в кръвта ми изстинала.

Вплита се в мене – отровен бръшлян.

Иска сърцето ми. Взима ми силата.

Жадно поглъща, каквото му дам.

Но, разцепи ли утрото нощната мантия

и докосне лицето ми с лъч светлина,

той си тръгва. Но идва отново със залеза,

за да пие от слънцето в мойта душа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

невероятно хубаво...

2009-08-31T16:39:06+03:00
galenaGV (Галена Воротинцева)

Светла и всеотдайна душевност извира от стиховете ти. Затова през деня ще зареждаш, за да има какво да раздаваш...и пак да оставаш цяла и още по-щедра! Поздрав за прекрасния стих!

2009-08-30T00:08:11+03:00
Barona38 (Ивайло Терзийски)

Иска сърцето ми...

2009-08-27T18:33:28+03:00
Победител (Васил Георгиев)

Поздравявам те за поетичния талант, Ева!

2009-08-27T13:39:57+03:00
Neon (Ол)

Дяволски хубав стих!

2009-08-26T17:57:38+03:00