Понякога демон пирува с душата ми.
Къса от нея парче по парче.
Шепне ми сладостно, с думи омайва ме...
Дяволска паяжина в мене тъче.
Огън налива в кръвта ми изстинала.
Вплита се в мене – отровен бръшлян.
Иска сърцето ми. Взима ми силата.
Жадно поглъща, каквото му дам.
Но, разцепи ли утрото нощната мантия
и докосне лицето ми с лъч светлина,
той си тръгва. Но идва отново със залеза,
за да пие от слънцето в мойта душа.