Откровено

16 ene 2019, 0:31

Poesía

413 3 4

Не си ми скъпа вече, Самота!
От доста време воплите ти слушам.
Сълзѝте мокрят рамото ми, та
ще те подмина, зла и равнодушна.

А после помъдряла ще заспя
на облаците в кротката постеля.
Но бъдещите грешки ще простя
и всичко тайно, дето ни разделя

от истинското ни, новородено Аз.
Дали то още е така невинно?
Или във някой ненадеен час
ще ни налей кръвта си вместо вино.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

M1234567891 (Миночка Митева)

2019-01-18T09:29:34+02:00

Хубава творба!
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2019-01-16T17:43:47+02:00

Чувствам те толкова близка, навярно светоусещането ни е сродно и близостта идва оттам. Обичам поезията ти, наслаждавам и се, Нина!
RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)

2019-01-16T12:10:38+02:00

Оптимизъм, надежда и стаена радост! Хареса ми тънкия библейски намек! Красив и силен финал! Аплодисменти!
dansyto (Данаил Таков)

2019-01-16T00:32:59+02:00

Много е хубаво, Нина! Поздравления!