laramaylin (Нина Чилиянска) laramaylin (Нина Чилиянска)
46 1.4K
16 ene 2019, 0:31

Откровено

  Poesía
608 3 4

 

Не си ми скъпа вече, Самота! 
От доста време воплите ти слушам.
Сълзѝте мокрят рамото ми, та
ще те подмина, зла и равнодушна.

 

А после помъдряла ще заспя
на облаците в кротката постеля.
Но бъдещите грешки ще простя
и всичко тайно, дето ни разделя

 

от истинското ни, новородено Аз.
Дали то още е така невинно?
Или във някой ненадеен час
ще ни налей кръвта си вместо вино.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0