Jan 16, 2019, 12:31 AM

Откровено 

  Poetry
356 3 4

 

Не си ми скъпа вече, Самота! 
От доста време воплите ти слушам.
Сълзѝте мокрят рамото ми, та
ще те подмина, зла и равнодушна.

 

А после помъдряла ще заспя
на облаците в кротката постеля.
Но бъдещите грешки ще простя
и всичко тайно, дето ни разделя

 

от истинското ни, новородено Аз.
Дали то още е така невинно?
Или във някой ненадеен час
ще ни налей кръвта си вместо вино.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??