Откровено
Не си ми скъпа вече, Самота!
От доста време воплите ти слушам.
Сълзѝте мокрят рамото ми, та
ще те подмина, зла и равнодушна.
А после помъдряла ще заспя
на облаците в кротката постеля.
Но бъдещите грешки ще простя
и всичко тайно, дето ни разделя
от истинското ни, новородено Аз.
Дали то още е така невинно?
Или във някой ненадеен час
ще ни налей кръвта си вместо вино.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
