laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
16 янв. 2019 г., 00:31

Откровено 

  Поэзия
416 3 4

 

Не си ми скъпа вече, Самота! 
От доста време воплите ти слушам.
Сълзѝте мокрят рамото ми, та
ще те подмина, зла и равнодушна.

 

А после помъдряла ще заспя
на облаците в кротката постеля.
Но бъдещите грешки ще простя
и всичко тайно, дето ни разделя

 

от истинското ни, новородено Аз.
Дали то още е така невинно?
Или във някой ненадеен час
ще ни налей кръвта си вместо вино.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??