18 jul 2021, 20:03

Откровено в огледалото

482 0 0

Всеки бял косъм знаеш от какво е.

Всяка бръчка – от добро или зло.

Душата ми с хастара обръщаш нагоре.

Ти си всевиждащо, трето око!

Истината никога не спестяваш.

Поднасяш ми я в лъскава рамка.

Щом в теб се огледам, я размахваш

гола, крещяща и ярка!

Ти не си обикновен реквизит!

Сияеш като празнична витрина,

когато с живота сме „квит“,

когато съм щастлива без причина.

От уроците на подли предатели,

изплаквам ти тъжната моя душа.

Загорчи ли от лъжеприятели,

ти си свидетел. Стена на плача!        

Но в тази споделеност оцеляло,

години с чужди чувства и душа,

мислиш ли въобще, че си живяло?

Аз в рамка ще изтлея така!

Аз съм жива! Не търпя прегради!            

Отказвам да съм на стената декор!

Ще се допитвам до теб, но…прощавай,

жадна съм за необятен простор!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Виткова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...