Всеки бял косъм знаеш от какво е.

Всяка бръчка – от добро или зло.

Душата ми с хастара обръщаш нагоре.

Ти си всевиждащо, трето око!

Истината никога не спестяваш.

Поднасяш ми я в лъскава рамка.

Щом в теб се огледам, я размахваш

гола, крещяща и ярка!

Ти не си обикновен реквизит!

Сияеш като празнична витрина,

когато с живота сме „квит“,

когато съм щастлива без причина.

От уроците на подли предатели,

изплаквам ти тъжната моя душа.

Загорчи ли от лъжеприятели,

ти си свидетел. Стена на плача!        

Но в тази споделеност оцеляло,

години с чужди чувства и душа,

мислиш ли въобще, че си живяло?

Аз в рамка ще изтлея така!

Аз съм жива! Не търпя прегради!            

Отказвам да съм на стената декор!

Ще се допитвам до теб, но…прощавай,

жадна съм за необятен простор!