Jul 18, 2021, 8:03 PM

Откровено в огледалото

481 0 0

Всеки бял косъм знаеш от какво е.

Всяка бръчка – от добро или зло.

Душата ми с хастара обръщаш нагоре.

Ти си всевиждащо, трето око!

Истината никога не спестяваш.

Поднасяш ми я в лъскава рамка.

Щом в теб се огледам, я размахваш

гола, крещяща и ярка!

Ти не си обикновен реквизит!

Сияеш като празнична витрина,

когато с живота сме „квит“,

когато съм щастлива без причина.

От уроците на подли предатели,

изплаквам ти тъжната моя душа.

Загорчи ли от лъжеприятели,

ти си свидетел. Стена на плача!        

Но в тази споделеност оцеляло,

години с чужди чувства и душа,

мислиш ли въобще, че си живяло?

Аз в рамка ще изтлея така!

Аз съм жива! Не търпя прегради!            

Отказвам да съм на стената декор!

Ще се допитвам до теб, но…прощавай,

жадна съм за необятен простор!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Виткова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...