2 nov 2008, 7:47

Откровено за себелюбието

  Poesía » Otra
1K 0 4
***

Отлетяха последните ми мисли като пухкави, меки пера.

Спрях на ръба, съвзех се, опитах да ги събера.
Мечтите винаги са пъстри,имат цвят,
но сам ли си - посивяват, пак те отвеждат назад.

Кръстопът и тази сутрин обрече стария покой,
предначертал съдбата, очаква ме и той.
И отново песни стари на прашна китара запях
и зная, но плаша се - ще остана вечно сама с тях.

Тъжно е, егоистично може би, но вече не отричам,
че от всекиго друг, себе си най-силно обичам.
Цял живот не бих могла да чакам любов далечна,
защото младостта ми, зная, не би била вечна.


P.S.: Да бъдеш сам не гарантира, че ще бъдеш свободен...


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симона Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ех, тези прашни китари мн ми хареса, а и всичко, което прочетох от теб се откроява с много оригинални идеи и добър изказ просто продължавай!
  • наистина е страхотен!
  • Много интересен стих!!!Жалко,че малцина са го забелязали...Поздравления!!!
  • много ми хареса!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...