Откровено за себелюбието
Отлетяха последните ми мисли като пухкави, меки пера.
Спрях на ръба, съвзех се, опитах да ги събера.
Мечтите винаги са пъстри,имат цвят,
но сам ли си - посивяват, пак те отвеждат назад.
Кръстопът и тази сутрин обрече стария покой,
предначертал съдбата, очаква ме и той.
И отново песни стари на прашна китара запях
и зная, но плаша се - ще остана вечно сама с тях.
Тъжно е, егоистично може би, но вече не отричам,
че от всекиго друг, себе си най-силно обичам.
Цял живот не бих могла да чакам любов далечна,
защото младостта ми, зная, не би била вечна.
P.S.: Да бъдеш сам не гарантира, че ще бъдеш свободен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Всички права запазени
мн ми хареса, а и всичко, което прочетох от теб се откроява с много оригинални идеи и добър изказ