lauryn_ (Симона)
63 181
2 нояб. 2008 г., 07:47

Откровено за себелюбието 

  Поэзия » Другая
742 0 4
***

Отлетяха последните ми мисли като пухкави, меки пера.
Спрях на ръба, съвзех се, опитах да ги събера.
Мечтите винаги са пъстри,имат цвят,
но сам ли си - посивяват, пак те отвеждат назад.

Кръстопът и тази сутрин обрече стария покой,
предначертал съдбата, очаква ме и той.
И отново песни стари на прашна китара запях
и зная, но плаша се - ще остана вечно сама с тях.

Тъжно е, егоистично може би, но вече не отричам,
че от всекиго друг, себе си най-силно обичам.
Цял живот не бих могла да чакам любов далечна,
защото младостта ми, зная, не би била вечна.


P.S.: Да бъдеш сам не гарантира, че ще бъдеш свободен...


© Симона Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ех, тези прашни китари мн ми хареса, а и всичко, което прочетох от теб се откроява с много оригинални идеи и добър изказ просто продължавай!
  • наистина е страхотен!
  • Много интересен стих!!!Жалко,че малцина са го забелязали...Поздравления!!!
  • много ми хареса!
Предложения
: ??:??