2 нояб. 2008 г., 07:47

Откровено за себелюбието

1K 0 4
***

Отлетяха последните ми мисли като пухкави, меки пера.

Спрях на ръба, съвзех се, опитах да ги събера.
Мечтите винаги са пъстри,имат цвят,
но сам ли си - посивяват, пак те отвеждат назад.

Кръстопът и тази сутрин обрече стария покой,
предначертал съдбата, очаква ме и той.
И отново песни стари на прашна китара запях
и зная, но плаша се - ще остана вечно сама с тях.

Тъжно е, егоистично може би, но вече не отричам,
че от всекиго друг, себе си най-силно обичам.
Цял живот не бих могла да чакам любов далечна,
защото младостта ми, зная, не би била вечна.


P.S.: Да бъдеш сам не гарантира, че ще бъдеш свободен...


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симона Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ех, тези прашни китари мн ми хареса, а и всичко, което прочетох от теб се откроява с много оригинални идеи и добър изказ просто продължавай!
  • наистина е страхотен!
  • Много интересен стих!!!Жалко,че малцина са го забелязали...Поздравления!!!
  • много ми хареса!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...