4 ene 2008, 11:06

Откровенска среща в НДК

  Poesía » Otra
862 0 32



С вълнение огромно
очаквах тази среща,
че никовете поназнайвах,
но образите липсваха насреща.
Тъй тя дойде във хубав ден,
макар по зимному студен.
И полетях към НДК с усмивка, 
а поглед омъчнен
във офиса си аз оставих,
да си почива уморен
от злободневните проблеми,
до празно смачкан, угнетен...
Пристъпих плахо и приседнах
на края на редичката.
Заслушах с радост аз творбите
на непознати никчета.
За някои се подосетих,
а други трепетно разкрих.
За кой ли път вълшебство сетих
и във таланти уверих!...
След туй над ароматен мирис
на черно огнено кафе
и дим от бляскащи цигари - 
приятелства добри открих.
И грейна Слънце във сърцето!
Припламна и една Луна!
На небосвода от таланти грейна -
занесох си я у дома!!!

--------------------------

 

На всички приятели Откровенци - благодаря, че ви има!!! 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Криси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотна си, Криси! Върна емоцията ми от хубавата среща! Много се радвам, че точно там се запознах с теб! Прегръщам те!!!
  • На всички много благодаря!!! Ще се повторя - щастлива съм, че ви има!!!
    Валентино, следващия път следи обявите в сайта, приятелю Пък, щом казваш, ще свиря силно, по мейла
    Ани, мила, особено нашата среща там ще запомня за цял живот!!!
    Обичам ви всички!!!
  • Безкрайно се радвам, че се запознах с теб! Целувки!
  • Оххххххххх, бедничкият аз новобранец. Че от де да знам, че имало такива тарикатски нещица. Следвщия път свиркайте по-силно. А пък и ти как финно си го наредила, сякаш бях там с...теб.
  • За много години, Криси!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...