4.01.2008 г., 11:06

Откровенска среща в НДК

858 0 32



С вълнение огромно
очаквах тази среща,
че никовете поназнайвах,
но образите липсваха насреща.
Тъй тя дойде във хубав ден,
макар по зимному студен.
И полетях към НДК с усмивка, 
а поглед омъчнен
във офиса си аз оставих,
да си почива уморен
от злободневните проблеми,
до празно смачкан, угнетен...
Пристъпих плахо и приседнах
на края на редичката.
Заслушах с радост аз творбите
на непознати никчета.
За някои се подосетих,
а други трепетно разкрих.
За кой ли път вълшебство сетих
и във таланти уверих!...
След туй над ароматен мирис
на черно огнено кафе
и дим от бляскащи цигари - 
приятелства добри открих.
И грейна Слънце във сърцето!
Припламна и една Луна!
На небосвода от таланти грейна -
занесох си я у дома!!!

--------------------------

 

На всички приятели Откровенци - благодаря, че ви има!!! 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Криси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотна си, Криси! Върна емоцията ми от хубавата среща! Много се радвам, че точно там се запознах с теб! Прегръщам те!!!
  • На всички много благодаря!!! Ще се повторя - щастлива съм, че ви има!!!
    Валентино, следващия път следи обявите в сайта, приятелю Пък, щом казваш, ще свиря силно, по мейла
    Ани, мила, особено нашата среща там ще запомня за цял живот!!!
    Обичам ви всички!!!
  • Безкрайно се радвам, че се запознах с теб! Целувки!
  • Оххххххххх, бедничкият аз новобранец. Че от де да знам, че имало такива тарикатски нещица. Следвщия път свиркайте по-силно. А пък и ти как финно си го наредила, сякаш бях там с...теб.
  • За много години, Криси!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...