25 feb 2016, 17:54

Откурвено

1.3K 0 0

Откурвено е на'що ежедневие,
и погледа ми злободневен е, 
нормално днес се счита 
морал, духовност, знание, не се зачита.

И всеки вика, блъска, тръшка, псува и вдига олелия
виновен за тая орис, естествено, не той самия.

 

А щастието далечен блян е то за всички
за него иска се единствено ръчички,
а не да мигаш тъпо със очички
и да обсъждаш чуждите панички.

Изяжда ме отвътре знай,
че таз омраза, наглост, простотия
не знае и не вижда своя край,
а бавничко дълбае и затрива моя рай.

 

Да знаеш, и да можеш днес е наказание,
да бъдеш тъпкан и осмиван е признание,
Да си възпитан, значи да те мачкат.

Да искаш да се учиш, гледат да те бачкат.

Да имаш изказ и фантазия, значи, че си гей,
Тогава време е на лудницата ти да кажеш: Хей! 


Намръщени са даже камъните, улиците, сградите
дървета и птичките, не ще ги има скоро, ах горкичките.

А нашата цивилизация, поддържа силната морална деградация.
защо ли чудим се тогава - революция, е път за оцеляване и на'ща еволюция. 

 

И ще завърша с едничко язвително обръщение,
със светъл поглед, към по-младото поколение.
В чието поведение, аз виждам пълно безхаберие и недоумение, 
което да се надяваме, че скоро няма да доведе до всеобщо погребение.









 
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станислав Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...