1 mar 2007, 20:49

Откъс

  Poesía
649 0 0
Откъс

Тя е недостижима, само защото е една,
Каквото и да правя, тя остава си мечта.
За нея хората говорят, че не ще си намери дом,
Но знам, че дълбоко в нея, боже, има милион
Прекрасни диви музи, и стихотворения в сърца.
Това, което ми харесва в нея, е нейната душа.
Да, тя е недостижима, но не очаквайте от мен
Тъй лесно да се откажа, все още съм пленен.
Да, за нея се говори, че е студено същество,
Но винаги ще бъде за моето сърце тържество.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...