1 мар. 2007 г., 20:49

Откъс

648 0 0
Откъс

Тя е недостижима, само защото е една,
Каквото и да правя, тя остава си мечта.
За нея хората говорят, че не ще си намери дом,
Но знам, че дълбоко в нея, боже, има милион
Прекрасни диви музи, и стихотворения в сърца.
Това, което ми харесва в нея, е нейната душа.
Да, тя е недостижима, но не очаквайте от мен
Тъй лесно да се откажа, все още съм пленен.
Да, за нея се говори, че е студено същество,
Но винаги ще бъде за моето сърце тържество.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Андонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...