1.03.2007 г., 20:49

Откъс

647 0 0
Откъс

Тя е недостижима, само защото е една,
Каквото и да правя, тя остава си мечта.
За нея хората говорят, че не ще си намери дом,
Но знам, че дълбоко в нея, боже, има милион
Прекрасни диви музи, и стихотворения в сърца.
Това, което ми харесва в нея, е нейната душа.
Да, тя е недостижима, но не очаквайте от мен
Тъй лесно да се откажа, все още съм пленен.
Да, за нея се говори, че е студено същество,
Но винаги ще бъде за моето сърце тържество.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...