26 abr 2008, 10:49

Откъснат 

  Poesía » De amor
509 0 2

С пролетта идвам на тази прекрасна Земя

и постилам любовта си върху нея.

Раста на места сухи, сиви и скучни

и придавам цвят на света около теб.

Пчелите старателно жужат покрай мен

и взимат малки частички от любовта ми.

Вятърът си играе с листата и цветовете ми

и ме полюшва наляво - надясно като платно.

Дъждът нежно ме къпе с меките си капки

и ми дава сила да продължавам нагоре.

Стремежът ми към небесата безкраен е

И може би ще успея да ги достигна,

преди някоя груба ръка да ме откъсне

и захвърли на секундата зад рамото си.

Без дори да ме е помирисал или подарил,

и така безславно ще си отида аз,

но догодина пак ще дойда на същото място.

И ще продължа пътя си нагоре към облаците.

Откъснат съм, но семената ми не ще загинат.

© Бобо Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти Зузке, радвам се, че ти е харесало.
  • Точно като приказка.Хареса ми идеята.
    "Откъснат съм, но семената ми не ще загинат." - Пожелавам ти го!!!
Propuestas
: ??:??