С пролетта идвам на тази прекрасна Земя
и постилам любовта си върху нея.
Раста на места сухи, сиви и скучни
и придавам цвят на света около теб.
Пчелите старателно жужат покрай мен
и взимат малки частички от любовта ми.
Вятърът си играе с листата и цветовете ми
и ме полюшва наляво - надясно като платно.
Дъждът нежно ме къпе с меките си капки
и ми дава сила да продължавам нагоре.
Стремежът ми към небесата безкраен е
И може би ще успея да ги достигна,
преди някоя груба ръка да ме откъсне
и захвърли на секундата зад рамото си.
Без дори да ме е помирисал или подарил,
и така безславно ще си отида аз,
но догодина пак ще дойда на същото място.
И ще продължа пътя си нагоре към облаците.
Откъснат съм, но семената ми не ще загинат.
© Бобо Всички права запазени