26.04.2008 г., 10:49

Откъснат

860 0 2

С пролетта идвам на тази прекрасна Земя

и постилам любовта си върху нея.

Раста на места сухи, сиви и скучни

и придавам цвят на света около теб.

Пчелите старателно жужат покрай мен

и взимат малки частички от любовта ми.

Вятърът си играе с листата и цветовете ми

и ме полюшва наляво - надясно като платно.

Дъждът нежно ме къпе с меките си капки

и ми дава сила да продължавам нагоре.

Стремежът ми към небесата безкраен е

И може би ще успея да ги достигна,

преди някоя груба ръка да ме откъсне

и захвърли на секундата зад рамото си.

Без дори да ме е помирисал или подарил,

и така безславно ще си отида аз,

но догодина пак ще дойда на същото място.

И ще продължа пътя си нагоре към облаците.

Откъснат съм, но семената ми не ще загинат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бобо Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти Зузке, радвам се, че ти е харесало.
  • Точно като приказка.Хареса ми идеята.
    "Откъснат съм, но семената ми не ще загинат." - Пожелавам ти го!!!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...