17 jul 2020, 23:40

Откъсната страница 

  Poesía
510 1 2

Проклинам непознатите мостове

превели ме в деня ти необятен, 

където никнат плевели наяве, 

а твоя свят остава непонятен.

 

Преглаждам бръчки. Вчесвам си косите, 

довчера разпиляни, като време,

което ти отне ми без да питаш 

дали бе твое, за да ми го вземеш.

 

Проклинам те! И себе си проклинам, 

задето те допуснах пак наблизко.

Към мен пристъпваш, вместо да се спираш.

Високо съм, а ти оставаш ниско. 

 

Тръгни си от душата ми презряна. 

Ръцете си, недей да ми протягаш. 

Не, този път не искам да те хвана. 

Към мен не идвай. По- добре да бягаш. 

© Мария Божкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прекрасно е!
  • Приглаждам бръчки.Вчесвам си косите,
    довчера разпилени като време,
    което ти отне ми без да питаш
    дали бе твое, за да ми го вземеш.

    Съпреживях!
Propuestas
: ??:??