Откъсната страница
Проклинам непознатите мостове
превели ме в деня ти необятен,
където никнат плевели наяве,
а твоя свят остава непонятен.
Преглаждам бръчки. Вчесвам си косите,
довчера разпиляни, като време,
което ти отне ми без да питаш
дали бе твое, за да ми го вземеш.
Проклинам те! И себе си проклинам,
задето те допуснах пак наблизко.
Към мен пристъпваш, вместо да се спираш.
Високо съм, а ти оставаш ниско.
Тръгни си от душата ми презряна.
Ръцете си, недей да ми протягаш.
Не, този път не искам да те хвана.
Към мен не идвай. По- добре да бягаш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Божкова Всички права запазени
