Откъсната страница

17.07.2020 г., 23:40 ч.

Поезия

607 1 2

Проклинам непознатите мостове

превели ме в деня ти необятен,

където никнат плевели наяве,

а твоя свят остава непонятен.

Преглаждам бръчки. Вчесвам си косите,

довчера разпиляни, като време,

което ти отне ми без да питаш

дали бе твое, за да ми го вземеш.

Проклинам те! И себе си проклинам,

задето те допуснах пак наблизко.

Към мен пристъпваш, вместо да се спираш.

Високо съм, а ти оставаш ниско.

Тръгни си от душата ми презряна.

Ръцете си, недей да ми протягаш.

Не, този път не искам да те хвана.

Към мен не идвай. По- добре да бягаш.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.