Jul 17, 2020, 11:40 PM

Откъсната страница 

  Poetry
706 1 2
Проклинам непознатите мостове
превели ме в деня ти необятен,
където никнат плевели наяве,
а твоя свят остава непонятен.
Преглаждам бръчки. Вчесвам си косите,
довчера разпиляни, като време,
което ти отне ми без да питаш
дали бе твое, за да ми го вземеш.
Проклинам те! И себе си проклинам,
задето те допуснах пак наблизко.
Към мен пристъпваш, вместо да се спираш.
Високо съм, а ти оставаш ниско. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Божкова All rights reserved.

Random works
: ??:??