Усещам я в цялата си лява страна…

От рамото до пръстите на ръцете…

Тихо се спуска, нервно до колената…

Препуска надолу… Сковава нозете…

Извира отвътре… Май над стомаха

се усеща напрежение. Пристъпно…

Като че ли те е налазил. Той. Страх…

А ти го гледаш със бледа невинност…

А на лицето усмивката е постоянна…

Защото си щастлив. Да е там до тебе…

И с тебе. Когато изригваш вулканно…

И когато си на върха. Очите гледат…

В зелено. Към пролетта. В тревите…

Преплитащи се в листенца от къдри…

Очите тъмнеят… Когато те отлитат…

Откъснати от чужди ръце. Вързан си…

Търсиш отново в сърцето. Цветето…

Намираш го там… И пак е от ляво…

Как всичко е пролетно по лицето…

Не знаеш. Любов, болка или гняв е…