27 mar 2023, 18:09  

Откъснато цвете

684 0 0

Усещам я в цялата си лява страна…

От рамото до пръстите на ръцете…

Тихо се спуска, нервно до колената…

Препуска надолу… Сковава нозете…

 

Извира отвътре… Май над стомаха

се усеща напрежение. Пристъпно…

Като че ли те е налазил. Той. Страх…

А ти го гледаш със бледа невинност…

 

А на лицето усмивката е постоянна…

Защото си щастлив. Да е там до тебе…

И с тебе. Когато изригваш вулканно…

И когато си на върха. Очите гледат…

 

В зелено. Към пролетта. В тревите…

Преплитащи се в листенца от къдри…

Очите тъмнеят… Когато те отлитат…

Откъснати от чужди ръце. Вързан си…

 

Търсиш отново в сърцето. Цветето…

Намираш го там… И пак е от ляво…

Как всичко е пролетно по лицето…

Не знаеш. Любов, болка или гняв е…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...