Отлагам прошката за оня свят
Невидима е прошката на Господ -
към онзи, който моли за пощада,
навел се да изкрѝви всяка кост
с поклон и кръст пред ужаса на ада...
Притихнал във покоя на умората,
след преходи от дъно - до небето,
човекът не желае вече хората
да кичат със крилата си сърцето му...
И лакоми очи да го изяждат
от яд, че обич може да им върне,
а гладен за любов, изпитва жажда
да пие от живота си - на смъртен...
Той още помни острите ѝм зъби,
с които я захапваха до кокал -
душата му обречена да бъде
робиня на човешката жестокост...
Не ще дочака свойто опрощение.
Едва ли Бог сред глъч ще го дочуе,
въпросът - що е нужно нам смирение?
Буквално все едно, "след дъжд - качулка"...
И някой ден, когато греховете
се трупнат на кама̀ра и тежат,
ще палне свещ на гроба им и с цвете,
би искал прошка чак на оня свят...
©тихопат.
Данаил Антонов
11.07.2024
© Данаил Антонов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Дани!
-
Единственото, което с този стих казвам е как човек в очакване на опрощение (дори и сам да е простил някому грешките) изгубва време, в което може да греши, да се учи, да живее, защото живота е твърде кратък, за да отидем на оня свят пречистени и смирени! Така, че грехове за опрощаване ще има и на оня свят... Благодаря! 🙂
-
В живота има и жестокост и любов, и милост. Но молим Бога за прошка още тука и прощаваме на ближните, когато разберем, че и те като нас се опитват да намерят и се лутат, търсейки истинския път в живота. " Исус му казва: Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене." (Св. .Евангелие според Йоана Глава 14, 6 стих ). "ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви." (Св. .Евангелие според Матея Глава 6, 15 стих ). Нека Бог бди над тебе и те закриля!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
