11 июл. 2024 г., 18:55

Отлагам прошката за оня свят

597 1 3

Невидима е прошката на Господ - 
към онзи, който моли за пощада,
навел се да изкрѝви всяка кост 
с поклон и кръст пред ужаса на ада... 
Притихнал във покоя на умората,
след преходи от дъно - до небето,
човекът не желае вече хората
да кичат със крилата си сърцето му...
И лакоми очи да го изяждат 
от яд, че обич може да им  върне, 
а гладен за любов, изпитва жажда
да пие от живота си - на смъртен...
Той още помни острите ѝм зъби,
с които я захапваха до кокал - 
душата му обречена да бъде 
робиня на човешката жестокост... 
Не ще дочака свойто опрощение. 
Едва ли Бог сред глъч ще го дочуе, 
въпросът - що е нужно нам смирение? 
Буквално все едно, "след дъжд - качулка"... 
И някой ден, когато греховете 
се трупнат на кама̀ра и тежат, 
ще палне свещ на гроба им и с цвете, 
би искал прошка чак на оня свят... 

 

©тихопат. 
Данаил Антонов 
11.07.2024

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дани!
  • Единственото, което с този стих казвам е как човек в очакване на опрощение (дори и сам да е простил някому грешките) изгубва време, в което може да греши, да се учи, да живее, защото живота е твърде кратък, за да отидем на оня свят пречистени и смирени! Така, че грехове за опрощаване ще има и на оня свят... Благодаря! 🙂
  • В живота има и жестокост и любов, и милост. Но молим Бога за прошка още тука и прощаваме на ближните, когато разберем, че и те като нас се опитват да намерят и се лутат, търсейки истинския път в живота. " Исус му казва: Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене." (Св. .Евангелие според Йоана Глава 14, 6 стих ). "ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви." (Св. .Евангелие според Матея Глава 6, 15 стих ). Нека Бог бди над тебе и те закриля!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...