diesto (Данаил Антонов)
1039 617
11 июл. 2024 г., 18:55

Отлагам прошката за оня свят 

  Поэзия » Философская
162 1 3

Невидима е прошката на Господ - 
към онзи, който моли за пощада,
навел се да изкрѝви всяка кост 
с поклон и кръст пред ужаса на ада... 
Притихнал във покоя на умората,
след преходи от дъно - до небето,
човекът не желае вече хората
да кичат със крилата си сърцето му...
И лакоми очи да го изяждат 
от яд, че обич може да им  върне, 
а гладен за любов, изпитва жажда
да пие от живота си - на смъртен...
Той още помни острите ѝм зъби,
с които я захапваха до кокал - 
душата му обречена да бъде 
робиня на човешката жестокост... 
Не ще дочака свойто опрощение. 
Едва ли Бог сред глъч ще го дочуе, 
въпросът - що е нужно нам смирение? 
Буквално все едно, "след дъжд - качулка"... 
И някой ден, когато греховете 
се трупнат на кама̀ра и тежат, 
ще палне свещ на гроба им и с цвете, 
би искал прошка чак на оня свят... 

 

©тихопат. 
Данаил Антонов 
11.07.2024

© Данаил Антонов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Дани!
  • Единственото, което с този стих казвам е как човек в очакване на опрощение (дори и сам да е простил някому грешките) изгубва време, в което може да греши, да се учи, да живее, защото живота е твърде кратък, за да отидем на оня свят пречистени и смирени! Така, че грехове за опрощаване ще има и на оня свят... Благодаря! 🙂
  • В живота има и жестокост и любов, и милост. Но молим Бога за прошка още тука и прощаваме на ближните, когато разберем, че и те като нас се опитват да намерят и се лутат, търсейки истинския път в живота. " Исус му казва: Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене." (Св. .Евангелие според Йоана Глава 14, 6 стих ). "ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви." (Св. .Евангелие според Матея Глава 6, 15 стих ). Нека Бог бди над тебе и те закриля!
Предложения
: ??:??