18 nov 2008, 15:33

Отлежала тъга

825 0 0

Отлежала тъга

 

Напих се... чашата с умора пресуших,

а надеждата от дъното изчезна.

Сега какво да правя ми кажи!

Как без нея сърце ще издържи?

 

И поръчвам си още сто грама умора.

А вътрешно искам чаша любов.

Но нали съм вече мъртво пияна...

Наливай! Да бъде дозата двойно голяма!

 

Та нали съм редовна клиентка

със малко лицемерие ме почерпи,

а може би омраза за украшение

ти единствен сега прецени.

 

А ето идва и милото момче -

вчера ме почерпи чаша състрадание.

Направи ми впечатление - запомних го добре.

Всички други поръчваха презрение.

 

Ела и ти да се почерпим нещо.

Аз ще ти дам чаша отлежала любов,

а за мен какво да е - сам избери,

но получавам пак нещастие... нали?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николета Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...