Отлежала тъга

Напих се... чашата с умора пресуших,

а надеждата от дъното изчезна.

Сега какво да правя ми кажи!

Как без нея сърце ще издържи?

И поръчвам си още сто грама умора.

А вътрешно искам чаша любов.

Но нали съм вече мъртво пияна...

Наливай! Да бъде дозата двойно голяма!

Та нали съм редовна клиентка

със малко лицемерие ме почерпи,

а може би омраза за украшение

ти единствен сега прецени.

А ето идва и милото момче -

вчера ме почерпи чаша състрадание.

Направи ми впечатление - запомних го добре.

Всички други поръчваха презрение.

Ела и ти да се почерпим нещо.

Аз ще ти дам чаша отлежала любов,

а за мен какво да е - сам избери,

но получавам пак нещастие... нали?