отлетяла младост...
си отива младостта...
колко бързо
косата побелява...
колко бързо
през поляната с цветя
радостта преминава...
и идва сивият ден,
гостенката-празнота...
и самотата
вътре в мен...
и голямата тъга...
тъга
за отминалото време,
за неизживените неща...
споменът
душата завладява,
и плаче тя...
плач кристален и
греховно чист...
плач от посребрени
сълзи
съпътства този стих...
а зимата в мен
запява
свойта песен стара
за младостта отлетяла...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Михаела Михайлова Todos los derechos reservados

