5 abr 2006, 17:42

отлетяла младост...

  Poesía
1.3K 0 3
колко бързо
си отива младостта...
колко бързо
косата побелява...
колко бързо
през поляната с цветя
радостта преминава...
и идва сивият ден,
гостенката-празнота...
и самотата
вътре в мен...
и голямата тъга...
тъга
за отминалото време,
за неизживените неща...
споменът
душата завладява,
и плаче тя...
плач кристален и
греховно чист...
плач от посребрени
сълзи
съпътства този стих...
а зимата в мен
запява
свойта песен стара
за младостта отлетяла...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаела Михайлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...