5.04.2006 г., 17:42

отлетяла младост...

1.3K 0 3
колко бързо
си отива младостта...
колко бързо
косата побелява...
колко бързо
през поляната с цветя
радостта преминава...
и идва сивият ден,
гостенката-празнота...
и самотата
вътре в мен...
и голямата тъга...
тъга
за отминалото време,
за неизживените неща...
споменът
душата завладява,
и плаче тя...
плач кристален и
греховно чист...
плач от посребрени
сълзи
съпътства този стих...
а зимата в мен
запява
свойта песен стара
за младостта отлетяла...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаела Михайлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...