ioana_mishel (Михаела Михайлова) ioana_mishel (Михаела Михайлова)
1 15
5 апр. 2006 г., 17:42

отлетяла младост...

1.3K 0 3
колко бързо
си отива младостта...
колко бързо
косата побелява...
колко бързо
през поляната с цветя
радостта преминава...
и идва сивият ден,
гостенката-празнота...
и самотата
вътре в мен...
и голямата тъга...
тъга
за отминалото време,
за неизживените неща...
споменът
душата завладява,
и плаче тя...
плач кристален и
греховно чист...
плач от посребрени
сълзи
съпътства този стих...
а зимата в мен
запява
свойта песен стара
за младостта отлетяла...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаела Михайлова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0