Отлита лятото

Отлита лятото красиво,

отнася обич и мечти.

Отлита бързо, мълчаливо,

не пита то къде си ти.

Сърцето ми тъгува много

за светлата му красота.

Тъгата сякаш оживява

дълбоко в моята душа.

Тя, есента, не го обича,

не може да ѝ угоди

и цветовете си разлива –

листата бързо оцвети.

Отлита лятото красиво,

не може нищо да го спре

и само погледът ти в синьо

докосва моето сърце.

        Мария Мустакерска