Отлита лятото красиво,
отнася обич и мечти.
Отлита бързо, мълчаливо,
не пита то къде си ти.
Сърцето ми тъгува много
за светлата му красота.
Тъгата сякаш оживява
дълбоко в моята душа.
Тя, есента, не го обича,
не може да ѝ угоди
и цветовете си разлива –
листата бързо оцвети.
Отлита лятото красиво,
не може нищо да го спре
и само погледът ти в синьо
докосва моето сърце.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
