26 may 2005, 0:16

Отлита ятото...

  Poesía
1.5K 0 1
Отлита ятото... Но няма есен –
навън е луда майска пролет!
Училищният двор е тесен
от изпращачите наоколо.

 

Отлита ятото. Крилата смешни
на клаксоните и на виковете
ще се забравят утре. И наежен
светът ще ви посрещне с щикове.

Но днес... отлита ятото. И бърза
да вкуси радостта от полета.
Лудува, смее се и няма мързел
да помрачи традицията ни отколешна.

Отлита ятото... На добър полет!
Дано и вятър ви издигне
да литнете високо горе...
И да не можем да ви стигнем!

25.05.2005

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Дянков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...