May 26, 2005, 12:16 AM

Отлита ятото...

Poetry

1.5K 0 1

Отлита ятото... Но няма есен –
навън е луда майска пролет!
Училищният двор е тесен
от изпращачите наоколо.

Отлита ятото. Крилата смешни
на клаксоните и на виковете
ще се забравят утре. И наежен
светът ще ви посрещне с щикове.

Но днес... отлита ятото. И бърза
да вкуси радостта от полета.
Лудува, смее се и няма мързел
да помрачи традицията ни отколешна.

Отлита ятото... На добър полет!
Дано и вятър ви издигне
да литнете високо горе...
И да не можем да ви стигнем!

25.05.2005

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0