26.05.2005 г., 0:16

Отлита ятото...

1.5K 0 1
Отлита ятото... Но няма есен –
навън е луда майска пролет!
Училищният двор е тесен
от изпращачите наоколо.

 

Отлита ятото. Крилата смешни
на клаксоните и на виковете
ще се забравят утре. И наежен
светът ще ви посрещне с щикове.

Но днес... отлита ятото. И бърза
да вкуси радостта от полета.
Лудува, смее се и няма мързел
да помрачи традицията ни отколешна.

Отлита ятото... На добър полет!
Дано и вятър ви издигне
да литнете високо горе...
И да не можем да ви стигнем!

25.05.2005

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Дянков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...