14 nov 2023, 17:20

Отлитане 

  Poesía » Del paisaje, Filosófica
443 3 2

Стои гнездо самотно,
напразно чака птица.
Поклаща се сиротно,
изгубено в мъглица.
В преплетените клони
тъга го полюлява.
Минават дни, сезони...
На чудо се надява.
Ще дойдат, но се бавят,
объркани в проблеми.
Но птиците не идват,
те вече са големи.
Не, няма да се върнат!
Стои гнездото клето.
Сняг клоните прегърна,
разплака се небето.

 

 

 

© Георги Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??