Стои гнездо самотно,
напразно чака птица.
Поклаща се сиротно,
изгубено в мъглица.
В преплетените клони
тъга го полюлява.
Минават дни, сезони...
На чудо се надява.
Ще дойдат, но се бавят,
объркани в проблеми.
Но птиците не идват,
те вече са големи.
Не, няма да се върнат!
Стои гнездото клето.
Сняг клоните прегърна,
разплака се небето.
© Георги Стоянов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
