Отлитане
Стои гнездо самотно,
напразно чака птица.
Поклаща се сиротно,
изгубено в мъглица.
В преплетените клони
тъга го полюлява.
Минават дни, сезони...
На чудо се надява.
Ще дойдат, но се бавят,
объркани в проблеми.
Но птиците не идват,
те вече са големи.
Не, няма да се върнат!
Стои гнездото клето.
Сняг клоните прегърна,
разплака се небето.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Стоянов Всички права запазени
