Отминало лято
в забързан, безвазвратно, ход.
И тръгва с него любовта ти,
към чужд, далечен град.
Откраднати минути,
прелитнали край нас,
целувки, кратки срещи,
напомнящи за всичко,
свързвало ни в този свят.
Отмина нашто лято,
остави пареща следа,
но любовта не преминава,
остава си завинаги в нашите
сърца...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валя Митова Todos los derechos reservados
