Aug 22, 2007, 9:46 AM

Отминало лято

  Poetry
924 0 5
Отмина нашто лято,
в забързан, безвазвратно, ход.
И тръгва с него любовта ти,
към чужд, далечен град.
Откраднати минути,
прелитнали край нас,
целувки, кратки срещи,
напомнящи за всичко,
 свързвало ни в този свят.
Отмина нашто лято,
остави пареща следа,
но любовта не преминава,
остава си завинаги в нашите
сърца...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Митова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...