Jenata_Na_Dqvola (Милена Йорданова)
177 176
9 abr 2007, 14:25

Отмъщение 

  Poesía
597 1 2
Какво си мислиш, че съм търпелива и ще чакам?
Зарди теб ли да страдам?
Сигурен ли си, че те обичам,
че пак ще ти се радвам и ще ти се вричам?

Мразя те и това няма да се промени!
По-добре сърцето си смени.
Защото ще те отрови както го направи с мен.
Ще те затворя някаде далеч от мен в плен.
За да си далеч от очите ми.

Точно ти ме промени.
Вече съм различна,
Злобна и саркастична.
Яд ме е да го призная, но аз станах теб.
Най-жалкия човек.

Няма да ти мълча.
От тук на татък ще те изгоря.
Молиш сега за пощада!
Май измисленият ти свят пропада?

Ти сам ме нарани, ти поиска това.
Нарани ме само с две слова.
"Обичам те" бяха.
Душата ми с любов обляха.

Но после разбрах, че искаш да ме съсипеш,
мечтите ми да разсипеш...
Е, успя, доволен ли си?
Дано някой ти прости.

Защото дойде моят ред и само гледай.
Петите ми следвай.
Ще видиш какво е да страдаш.
Само ще гледам как в отчаяние падаш.

© Милена Йорданова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Точно ти ме промени.
    Вече съм различна,
    Злобна и саркастична.
    Яд ме е да го призная, но аз станах теб.
    Най-жалкия човек.

    Няма да ти мълча.
    От тук на татък ще те изгоря.
    Молиш сега за пощада!
    Май измисленият ти свят пропада?


    Много хубави редове... виждам себе си в тях... поздравления отново
  • Драстично, откровено, точно описание на реалната ситуация.
Propuestas
: ??:??