Jenata_Na_Dqvola (Милена Йорданова)
177 176
9 апр. 2007 г., 14:25

Отмъщение 

  Поэзия
598 1 2
Какво си мислиш, че съм търпелива и ще чакам?
Зарди теб ли да страдам?
Сигурен ли си, че те обичам,
че пак ще ти се радвам и ще ти се вричам?

Мразя те и това няма да се промени!
По-добре сърцето си смени.
Защото ще те отрови както го направи с мен.
Ще те затворя някаде далеч от мен в плен.
За да си далеч от очите ми.

Точно ти ме промени.
Вече съм различна,
Злобна и саркастична.
Яд ме е да го призная, но аз станах теб.
Най-жалкия човек.

Няма да ти мълча.
От тук на татък ще те изгоря.
Молиш сега за пощада!
Май измисленият ти свят пропада?

Ти сам ме нарани, ти поиска това.
Нарани ме само с две слова.
"Обичам те" бяха.
Душата ми с любов обляха.

Но после разбрах, че искаш да ме съсипеш,
мечтите ми да разсипеш...
Е, успя, доволен ли си?
Дано някой ти прости.

Защото дойде моят ред и само гледай.
Петите ми следвай.
Ще видиш какво е да страдаш.
Само ще гледам как в отчаяние падаш.

© Милена Йорданова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Точно ти ме промени.
    Вече съм различна,
    Злобна и саркастична.
    Яд ме е да го призная, но аз станах теб.
    Най-жалкия човек.

    Няма да ти мълча.
    От тук на татък ще те изгоря.
    Молиш сега за пощада!
    Май измисленият ти свят пропада?


    Много хубави редове... виждам себе си в тях... поздравления отново
  • Драстично, откровено, точно описание на реалната ситуация.
Предложения
: ??:??