21 oct 2007, 16:58

Отмъщение

  Poesía
728 0 2
Образът ми зловещ
ще виждаш във всяка вещ.
Погледът ми смразяващ
ще те кара да не забравяш
това, което ми стори
и без глас ще ти говори:
моли се, плачи, жив изгори,
от болка крещи, за мен си спомни...
Ще съжаляваш за грешките си,
ще ме молиш за спокойствието си,
което аз ти отнех
и те проклех
мен да виждаш всеки ден и
болката в сърцето ти да не е за ден.
Ще те гледам как страдаш ужасно много
и ще купонясвам над победата си безкрайно много.
За миг не ще те пожаля,
за миг не ще се поколебая
да те убия с голи ръце и
с усмивка да стъпча твоето сърце.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво!!!
    Хубав стих!!!
    Продължавай все така!!!
  • Ох зловещо звучиш с този талант да се изразяваш.Недей търси отмъщението в живота,то рано или късно идва само.Много хубаво като изразяване но не мислиш ли че малко плаши.Поздравления за картините които нарисува с думи по хубави и От картините на Ван Гог.

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...