21 oct 2007, 16:58

Отмъщение

  Poesía
733 0 2
Образът ми зловещ
ще виждаш във всяка вещ.
Погледът ми смразяващ
ще те кара да не забравяш
това, което ми стори
и без глас ще ти говори:
моли се, плачи, жив изгори,
от болка крещи, за мен си спомни...
Ще съжаляваш за грешките си,
ще ме молиш за спокойствието си,
което аз ти отнех
и те проклех
мен да виждаш всеки ден и
болката в сърцето ти да не е за ден.
Ще те гледам как страдаш ужасно много
и ще купонясвам над победата си безкрайно много.
За миг не ще те пожаля,
за миг не ще се поколебая
да те убия с голи ръце и
с усмивка да стъпча твоето сърце.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво!!!
    Хубав стих!!!
    Продължавай все така!!!
  • Ох зловещо звучиш с този талант да се изразяваш.Недей търси отмъщението в живота,то рано или късно идва само.Много хубаво като изразяване но не мислиш ли че малко плаши.Поздравления за картините които нарисува с думи по хубави и От картините на Ван Гог.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...