21 окт. 2007 г., 16:58

Отмъщение 

  Поэзия
601 0 2
Образът ми зловещ
ще виждаш във всяка вещ.
Погледът ми смразяващ
ще те кара да не забравяш
това, което ми стори
и без глас ще ти говори:
моли се, плачи, жив изгори,
от болка крещи, за мен си спомни...
Ще съжаляваш за грешките си,
ще ме молиш за спокойствието си,
което аз ти отнех
и те проклех
мен да виждаш всеки ден и
болката в сърцето ти да не е за ден.
Ще те гледам как страдаш ужасно много
и ще купонясвам над победата си безкрайно много.
За миг не ще те пожаля,
за миг не ще се поколебая
да те убия с голи ръце и
с усмивка да стъпча твоето сърце.

© Александра Николова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво!!!
    Хубав стих!!!
    Продължавай все така!!!
  • Ох зловещо звучиш с този талант да се изразяваш.Недей търси отмъщението в живота,то рано или късно идва само.Много хубаво като изразяване но не мислиш ли че малко плаши.Поздравления за картините които нарисува с думи по хубави и От картините на Ван Гог.
Предложения
: ??:??