21.10.2007 г., 16:58

Отмъщение

727 0 2
Образът ми зловещ
ще виждаш във всяка вещ.
Погледът ми смразяващ
ще те кара да не забравяш
това, което ми стори
и без глас ще ти говори:
моли се, плачи, жив изгори,
от болка крещи, за мен си спомни...
Ще съжаляваш за грешките си,
ще ме молиш за спокойствието си,
което аз ти отнех
и те проклех
мен да виждаш всеки ден и
болката в сърцето ти да не е за ден.
Ще те гледам как страдаш ужасно много
и ще купонясвам над победата си безкрайно много.
За миг не ще те пожаля,
за миг не ще се поколебая
да те убия с голи ръце и
с усмивка да стъпча твоето сърце.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво!!!
    Хубав стих!!!
    Продължавай все така!!!
  • Ох зловещо звучиш с този талант да се изразяваш.Недей търси отмъщението в живота,то рано или късно идва само.Много хубаво като изразяване но не мислиш ли че малко плаши.Поздравления за картините които нарисува с думи по хубави и От картините на Ван Гог.

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...