28 mar 2010, 23:54

Отмъщението на богинята (сонет)

1.2K 0 17

... и с тайнствена хубост, но, който целуне я,
топи се и, пленник на хищната лъст,
ѝ шепне "Загледани в Южния кръст,
ще встъпим ли двама в загадъчна уния?"

Бе тиха градината. Мигом разбуни я
гневът на богинята, жадна за мъст
и в мрака поникна из тежката пръст
по-страшна от пълния месец петуния.

Животът препуска с ранени пети
и шум на крила ужасени ехти,
понеже отровният вкус на оловото

разлива ухание смъртно навред –
щом утро изгря над цветята, до новото
откри то труп – с устни, сковани от лед.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тошко Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е добро. Повдигна ми настроението, сериозно.
  • С твое разрешение,млади рицарю, ще напиша тук един стих от моята приятелка, поетесата Донка Калчева
    "Най-скъпите бижута на витрината най-дълго чакат своите купувачи..."
    Спирам на твоята страничка като пред луксозен бутик, да си напълня очите с хубаво.Кога ще сложиш нещо ново на витрината?
  • Айде - давай нещо ново!
    Ще като си заковал на сто -
    ние зобкаме... просо!
  • Интересен си!
    И го знаеш, нали?
  • С или без разяснения - на мен ми хареса! Поздрави за оригиналността!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...